Домашни любимци

Домашни животни са животните, отглеждани в домашни условия с нестопанска цел, за лично развлечение и компания, живеещи със своя собственик и под негов надзор. Собствениците и гледачите на животни са длъжни да ги регистрират в областните дирекции по безопасност на храните. Те трябва да се грижат за здравето им и да осигуряват необходимото им ветеринарномедицинско обслужване, както и да ги предпазват от болка и стрес. Домашните животни не трябва да бъдат оставяни без наблюдение и да се следи те да не представляват заплаха за околните животни и хора. Не трябва да се допуска замърсяване или унищожаване на околната среда от животното. Забранени са действия на животното, увреждащи чуждо имущество. При причиняване на вреда от животното собственикът му носи имуществена отговорност. Собственикът на домашно животно е длъжен да регистрира отглежданото животно при лицензиран ветеринарен лекар в 7-дневен срок от придобиването му. По желание на собственика на регистрираното животно може да бъде имплантиран микрочип, който се заплаща от собственика. Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от: 1. за куче: а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м; б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м; в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м; 2. за котка - минимум 6 кв. м. Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия. На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка. Собственикът на домашно животно взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Той е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. Изключение се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните. Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса. Същата не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета. Собствениците на домашни животни осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици. Собствениците на кастрирани кучета не заплащат горепосочените такси. Регистрация на кучета: Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В базата данни се въвеждат: 1. име на страната на произход на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място (адрес) на раждане на кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето. Името, полът, цветът и породата на кучето се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката. В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните. Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета. Не се заплаща такса за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране. Законът за защита на животните категорично забранява жестокото отношение към животните. За жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес.