Пернат свят

Корморан

Наричат го още голяма дяволица или карабатак. Той е едра птица, чиято глава е украсена с остър и завит накрая като кука клюн. Главата, шията и тялото му са кадифено черни, а на тях контрастират бронзовокафявите криле. Между възрастните мъжки и женски корморани няма разлика в оцветяването. Младите птици имат на корема си бяло петно с различна форма и размери, което през втората година изчезва, но те все още се различават от възрастните по кафявия оттенък на цялото оперение. Чак през третата година, когато съзряват полово, младите птици добиват характерното оперение на възрастните. 

Корморанът е отлични пригоден към живота във водоеми, независимо дали са пълни със сладка или със солена вода. В тях той лови храната си - зрението му е приспособено за виждане под вода. При гмуркане очите му са защитени от мигащ клепач, разположен пред окото, през който той вижда отлично. Както и при другите птици, обонянието и осезанието му са слабо развити.

Обтекаемата форма на тялото и ципите между пръстите на краката позволяват на тази птица леко да плува и да се гмурка под водата до 9м дълбочина. Благодарение на развитата си дихателна система, корморанът може да се остави до 1 минута под водата, но не повече, защото водонепромокаемостта на оперението му е ограничена. Мастната жлеза, разположена на трътката, е атрофирана и той не разполага с мастен секрет, който да смазва перата. Затова тези птици често стоят на клоните с разперени крила, за да изсъхне оперението им. Отсъствието на мастна жлеза обаче е изгодно при гмуркането, тъй като мокрите пера задържат много малко въздух и птицата по-лесно се потапя във водата.

Корморанът обича усамотените участъци край водоемите със спокойна вода и неголяма дълбочина – той рядко се отдалечава от крайбрежието. Среща се най-често край морето, около големите язовири, делтите и долното течение на реките и много рядко – край реките с бързо течение и потоците.

            Кормораните прекарват много време на сушата, като предпочитат прочистени от растителност места – те кацат на скали, пясъчни коси, язовирни стени, дървета и др. Обикновено тези места са недалеч от водоем и по възможност на разстояние от всичко, което може да наруши покоя. Ако нещо ги обезпокои, птиците излитат, като преди това повръщат част от съдържанието на стомаха си. От това се възползват чайките, които винаги се навъртат около местата за почивка на кормораните.

         Тези птици водят много интензивен “обществен” живот – през размножителния период колоните им често наброяват неколкостотин двойки. Особено силно се проявява тази склонност през зимата – тогава птиците се струпват в долините около големи реки и край язовирите и нанасят големи поражения на рибните запаси. Това е особено характерно за поречието на река Струма и край трудно замръзващите равнинни язовири. Подобно събиране повишава ефективността на риболова им, сплотява ятото и стимулира създаването на брачни двойки.

Към края на деня (до смрачаване), стотици корморани се групират за нощуване в т.нар. “спални”, по високите дървета на бреговете на реките – сухите и голи клони по това време са обсипани с птици! Към края на зимата тези спални вече са покрити от бял пласт екскременти…

Характерно за кормораните е, че всяка година те кацат на едни и същи дървета в определена местност – изборът на подобни места се определя от нуждата им от спокоен отдих. Щом се настанят в избраните “спални”, птиците пристъпват и към изпълнение на брачните си ритуали.

Благодарение на мощните си криле, те могат всеки ден да прелитат десетки километри, изминавайки пътя от мястото за почивка и чифтосване до ловните полета и обратно. Летейки, ятата образуват формата на клин – една от птиците оглавява ятото и това позволява на следващите я корморани да летят в “разсечения” от нея въздух. Водещите птици се сменят на определени интервали от време. След приключване на размножаването почти цялата колония се отправя на юг, като пътешествието понякога е дълго 2000 км – зимуващите у нас корморани долитат от Дания и Холандия.

         Основната част от менюто на кормораните е рибата, макар на ловенето й те да посвещават само 20% от времето през деня (основно сутрин и през първите следобедни часове). Риболовът се редува с паузи, през които птиците почиват и сушат перата си. Действията във водата не им отнемат много време, тъй като те са отлично пригодени за тази работа. Корморанът не може да пикира отвисоко във водата, но пък скоростта, с която лови плячката си, е направо удивителна. Учените са установили, че един сеанс продължава не повече от 3 минути, но за всяка минута птицата е поглъщала до 30 г риба! Самият риболов протича така: Плувайки корморанът постоянно потапя глава във водата, за да търси риба. После започва да се гмурка и стои под водата 1 – 3 минути, понякога до 9 минути, плътно притискайки крила до тялото си. Птицата се придвижва, като гребе с крака, между пръстите, на които има ципа. Наблюдавани са два корморана, които за 10 минути са хванали по 8 шаранчета (по около 50 грама едното). Уловената риба птиците поглъщат над водата, като обикновено я подхвърлят във въздуха, за да я обърнат и налапат в нужната посока. Нерядко може да се види и корморан, който дълго и мъчително се опитва да погълне опитва да погълне твърде голяма за него риба.

         Обикновено кормораните ловуват поединично, но при изобилие на риба действат и на групи. Птиците образуват кръг и така се придвижват към брега или плитчините, като избутват рибките натам, за да ги уловят по-лесно. Кормораните са ленивци и не обичат твърде дълго да се занимават с търсене на храна. Една птица изяжда дневно обикновено по 400 – 700 грама риба, което представлява 15-16% от теглото ѝ. Изследванията са показали, че кормораните предпочитат плоските видове риба – шаранчета, каракуди, бабушки и други.

         Кормораните от морските популации строят гнездата си по скалистите островчета или стръмните каменисти брегове. Птиците, които живеят около сладководни водоеми, правят гнездата си из гъсто преплетени клони на високи дървета и по-рядко из тръстиката. Гнездото се стои от женската птица, докато мъжкият корморан доставя материали за него. Едно гнездо се ползва много години подред, като непрекъснато се достроява и така увеличава размерите си до около 1 метър на височина и широчина. В някои пренаселени колони често гнездата се допират едно до друго и това прави птиците по-агресивни спрямо околните.

         Първите яйца се появяват към средата на април, а последните някъде към началото на юни. Женската птица снася 3-4 (рядко 5-6) яйца с бледо син или зеленикав цвят. Мътенето запоява със снасянето на първото яйце и продължава 28-31 дни. Малките не се излюпват едновременно. Мъжкият корморан помага на женската птица при мътенето, като често заема нейното место в гнездото.

         Възпитанието и отглеждането на малките е тежко изпитание за родителите, защото птичетата са големи лакомници. Мъжкият и женската хранят малките по ред два пъти дневно. Кацайки на гнездото, възрастната птица разтваря широко човката си – гладното корморанче навира изцяло главата си в гушата на родителя си, извличайки белезникава каша от полу-смляна риба.

         Малките започват да летят на 50-дневна възраст, но все още не могат сами да си набавят храна и затова още около 1 месец се връщат в гнездото си, за да бъдат хранени от родителите.

         Изключителната адаптация на корморана към заобикалящата го среда е главната причина той да оцелее и дори да умножи популацията си в условията на постоянно преследване и изменение на жизнената му среда от човека. Лакомията на този прекрасен гмурец дълго време му е създала реноме на “унищожител” на рибните запаси в язовирите, реките и особено в изкуствените рибарници. Кормораните са обвинявани, че даже и да не успеят да хванат рибата, те и нанасят рани, които стават причина за заразяването ѝ от болестта червенка. Това е наложило изучаването на хищничеството на кормораните. И всички изследователи са единодушни: въпреки че лови много риба, корморанът не представлява опасност за естествените водоеми, но на рибовъдните стопанства той все пак нанася повече вреди. Затова се употребяват технически средства за защита от птиците – те лесно се плашат и разпръсват от високоговорители, възпроизвеждащи крясъците им, които предупреждават за нападения от врагове.

         В Азия китайските и японските рибари професионалисти използват корамораните и като помощници в риболова. Те улавят малките корморанчера, които още не могат да летят, а на шиите им поставят пръстен, който с течение на времето ги пристяга. Завързаните за лодката вече отраснали птици могат да поглъщат само съвсем дребни рибки, а за хората остава само уловената по-едра плячка.

Допълнителна информация:
Препратка към уикипедия - Голям корморан
Препратка към уикипедия - Малък корморан